BG EN

Слънчева мегалитна стела в района на скалноизсеченото „Люляково светилище“

Над с. Бабек, вдясно от пътя за с. Свежен, се извисява връх Градището. До Градището се достига след около 5 км по черен път. Преди да се достигне седловината, от която се започва изкачването към него, се извисява група скали в люлякова гора. В тях са издълбани кръгли басейни, някои от които с улеи. Местността се нарича „Казана” и е в землището на с. Розовец. На около 50 метра югоизточно от скалите с издълбани в тях кръгли басейни, на скалист южен склон е изправен в специално оформено в скалата легло добре обработен плосък камък – стела – с формата на огнен пламък. Лицевата страна на стелата е обърната на юг и от нея се открива хоризонт към Тракийската долината. Височината й е малко над 2 метра. Стелата е умело закрепена в издълбаното в скалата легло и укрепена със скални късове. Добре изравнената предна част на Стелата е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения и надпис. Пред Стелата е оформена тясна площадка. Подстъпът към нея по всичко изглежда е по хоризонтала от запад, но тъй като теренът е силно обрасъл с люляци и храсти, то оформената в скалата пътека се вижда само в непосредствена близост до площадката. Върху скалите, които остават встрани и зад Стелата, личат следи от улеи. „Люляковото светилище” със слънчева стела е типично извънселищно светилище на връх с характеристики на място за богопочитане на Слънцето.
В Средния дял на планината, в Сърнена гора и в предпланините са документирани още няколко мегалита – кромлехите при с. Братя Даскалови и Старо Железаре, мегалитната врата при с. Бузовград и скалноизсеченото светилище на акропола на античния град Кабиле. Те са свързани с култа към Слънцебога и някои от тях са играели ролята и на места за измерване на времето, както показват археоастрономическите изследвания. Мегалитите са създадени в контекст, свързан с преминаване в Отвъдното, макар и да не може да се твърди, че функционалността им е пряко свързана с погребалната обредност. По-скоро те маркират периферия на свещена територия. Изключение за сега правят скалното светилище на Зайчи връх и „Люляковото светилище”. Типологически най-близо до стелата в землището на с. Розовец е скалата със слънчев диск и кръгли скални ями на склона на връх Елдермен в района на с. Старосел.

Снимки от обекта – ТУК